Внимавай какво си пожелаваш!

Тази седмица реших да си говорим за мечтите и за истината, която се крие зад тях. Причината да се спра точно на тази тема е, че винаги, когато наближи краят на годината, хората започваме да си даваме обещания и да си пожелаваме да ни се случат разни хубави неща.

Всеки от нас има мечти и това е неоспорим факт. Ние искаме тези мечти да се сбъднат, защото си мислим, че животът ни ще се превърне в приказка, където има само слънчеви дни, щастие, а болката не съществува. Истината е, че гледаме през измамно розови очила.

Всяка мечта всъщност означава страдание.

Ако не разбрахте добре, моля прочетете отново горното изречение толкова пъти, колкото ще ви е необходимо, за да асимилирате този нелицеприятен факт. И следващия път, когато заявите, че мечтаете за нещо, се запитайте:

Готов/а ли съм да страдам за мечтата си?

Може би ви е още трудно да разберете какво точно имам предвид, затова ще облека всичко това в един пример. Тъкмо, ако някой бъдещ творец чете това, ще му отворя очите, току виж се е отказал навреме.

Моята мечта е да бъда успешен писател. Успешен дефинирам с бестселъри. И ако ме питате как точно си представям реализирана своята мечта, без да слагам граници на въображението си, ще ви отговоря следното:

- представям си постери с корицата на най-новата ми книга по витрините на книжарниците;
- представям си заглавията ми на първо място в литературните класации;
- виждам опашка от фенове на последната ми премиера, които искат да си вземат автограф;
- получавам десетки предложения за превод и издаване в чужбина;
- някой блестящ режисьор иска да купи правото да използва книгата ми за сценарий на филм;
- представям си ТЕБ, да точно теб, как си се изтегнал на удобен диван, хванал последния ми роман и блажено се усмихваш, докато четеш и се потапяш в измисления от мен свят.

Виждам как аз те правя щастлив и това осмисля живота ми.

Звучи наистина вълшебно, нали? Толкова, че на всеки би му се приискало да бъде писател.

Но, за да го постигна, трябва да съм готова да страдам за това. Трябва да го искам толкова силно и толкова да не мога да живея без това, че да съм готова всеки ден да сядам пред компютъра от пет сутринта до шест вечерта, опитвайки се да напиша поне две изречения. И ако не успея дори толкова, да съм готова на следващия ден да направя същото.

Трябва да съм готова да запазя ентусиазма си и да не се откажа, дори ако някой редактор ми заяви, че произведението ми е пълен боклук, който не би могъл да се помести и в безплатен вестник.

Трябва да съм готова да се боря, да търся, да се усъвършенствам.

Дори в момента, докато пиша тези редове, аз страдам за мечтата си. Защото в момента бих могла да прочета някоя интересна книга, да отида на вечеря с приятелка или просто да скролвам блажено във фейсбук.
Но аз съм седнала и пиша статия. Защо го правя? На първо място, защото ме е грижа за вас, защото знам, че харесвате онова, което правя, и искам да ви дам още от него. И защото това е пътят към постигането на онази съвършена картина, която описах по-горе.

Аз съм готова да страдам за мечтата си!

А ти готов ли си? Защото, ако отговорът е „Не“, значи по-добре се откажи.

И мисля да завърша с един цитат от Брайън Хътчинсън, който си припомням всеки път, щом се изкуша да лентяйствам:

„Кажи ми за какво си готов да страдаш и аз ще ти кажа каква е твоята страст.“

Published by

Йоана Вълчева е съвременен български писател, автор на романтични трилъри. Дебютният й роман "Съвест" излиза през 2016г. Година по-късно, на 2 април 2017г., Йоана издава втория си роман "Пегол".

Comments · 1

  1. Права си Йоана, човек страда за мечтите си, а страданието е свързано с духовно израстване, така че, всичко е точно!:)

Вашият коментар

*