24 май е един от най хубавите български национални празници. На тази дата честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Но с какво го свързва всеки един от нас? Дали истинският му смисъл не се размива и не избледнява до поредната дата, оцветена в червено в календара?
Кои са будителите днес? Има ли ги?
За да отговоря на тези въпроси, реших да направя експеримент. Помолих свои приятели да посочат един съвременен българин, който за тях е будител. Нямаше никакви ограничения. Исках да видя как те тълкуват тази дума и да докажа на себе си и на вас, че тя все още не е станала архаична.
Някои от тях посочиха известни българи от съвремието ни, други ми разказаха историята на обикновени хора. Хора, които са част от ежедневието ни, за които никой, освен нас не е чувал. Но нима те също не са будители, нима те също не влияят на тези около тях?
Ето и списък с хората, които бяха „номинирани” като будители:
- Стефан Цанев – български драматург, поет и писател. Защо е будител? Защото още по времето на комунизма изказва мнението си без самоцензура. Изключителна смелост, не мислите ли? Нещата, които казва в интервюта и които пише са доста социално насочени и патриотични, с което успява да достигне до хората и да им въздейства. С обществената си дейност допринася изключително много за развитието на културата в България. Превръща литературата и театъра от отдалечени за народа изкуства в любимо развлечение.
- Сашо Диков – български журналист. Защо е будител? Според човекът, който го номинира и в момента работи с него, Диков е честен, откровен, директен и безпристрастен. Той има кауза, принципен е и кара хората около него да мислят върху проблемите на съвремието ни. В крайна сметка няма как един човек да е будител без да дава личен пример. А изброените качества са все достойни за подражание. Дано има все повече българи, които да ги въплъщават в себе си.
- Светлин Наков – български софтуерен инженер, автор, преподавател, предприемач. Защо е будител? Едва ли една статия ще ми е достатъчна да изброя всички причини. Дори прочитането на биографията му, би могло да те вдъхнови, мотивира и „събуди”. Гордост е, че такъв човек се е родил в България. Постиженията му още преди да завърши средното си образование са изключителни. Отказал е дори на Майкрософт, избирайки да живее и работи в България. Патриотизмът му не спира до тук. Приносът му в технологичното образование се свързва с редица безплатни книги и обучения, както и чрез създадените „Академия на Телерик” за софтуерни инженери и „СофтУни” – софтуерен университет.
- Гергана – Тя е лаборант във военната база в Атия. Тя е обикновен човек, един от онези, с които безмълвно се разминавате по улицата. Защо е будител? В свободното си време тя не стои пред телевизора, а помага на деца в обучението им по химия, подтиква ги и ги подкрепя да се развиват. Тя е пример за това, как човек не трябва да се отказва, а да се стреми към реализация и надграждане. В момента се квалифицира, за да може не просто да помага на тези деца, а да бъде техен учител, въпреки че учителската професия не е привлекателна в днешно време.
- Тодор Тончев – треньор. Питате се какъв? Прехвърляте през главата си всички известни ви клубове. Не, не става въпрос за „Лудогорец”, нито за Националния по волейбол. О, не е и БК „Лукойл Академик”! Тодор не е под светлините на прожекторите, играчите му не се купуват от водещите баскетболни клубове. Не, защото той тренира деца. В свободното си време. Безвъзмездно. Издържа семейството си по друг начин. Може би, ако беше роден в Америка, щеше да е различно, но това не го спира да се бори за спорта в България. Той не е просто треньор, той учи, той възпитава. Държи на точността и дисциплината, затова създава навици у малките си играчи. С всяка своя тренировка, той не ги учи просто на баскетбол, той ги подготвя за живота.
- Юлия Радкова – учител по математика. След само пет години преподаване, я назначават за заместник-директор на средното училище в едно село от Югозападна България. Защо е будител? Това училище не винаги е било средно. Превръща се в такова, благодарение на усилията й и многобройните извънкласни дейности, които провежда.
- Последният герой от тази статия е още една учителка. Тази жена отдавна вече не преподава, но самоотвержеността й към професията все още се помни и се възхвалява. За всеки ученик уроците са скучни, трудоемки, но не и когато учебният материал се поднася под формата на игра. Тогава учебният час се превръща в забавление с една симпатична госпожа, отдадена на професията си. Урокът се изпълва с низ от стихове, песни, сценки. Трудът й не остава непризнат. Наградена е със златна и сребърна значка.
Ако преди години вдъхновяващите, подбуждащи обществото хора са били рядкост, сега всеки от нас може да бъде будител, благодарение на образованието си, интересите и уменията. Затова вместо да гледаме на днешния празник като на поредния почивен ден и да го свързваме единствено с образа на светите братя Кирил и Методий, можем да се обърнем навътре към себе си. Замислете се как може вие да помогнете на обществото, какво можете да дадете на света. Как да се превърнете в онези митични същества, за които четем в учебниците по история. Левски, Ботев, създателите на писмеността ни, цар Симеон Велики не трябва да са идоли, покрити със златистия, недостижим, далечен ореол на величието си. Те трябва да са пример за подражание, защото всеки от нас може да бъде като тях, всеки от нас може да се стреми към този идеал. Аз и ти можем да сме следващите будители, дори никой, никога да не разбере за делата ни.
