1. Дава възможност на повече хора да предадат посланието си.
Преди години образованите хора, притежаващи достатъчно житейски опит и въображение да бъдат писатели, са били в пъти по-малко от днес. Глобализацията, огромното количество информация, което можем да открием в интернет, телевизията, много по-лесното пътуване до различни части на света, задължителното образование са само част от причините днес да има такъв интерес към писането. Обяснимо е – всеки от нас има послание, което иска да сподели с останалите. Затова ситото, през което един автор минава, за да получи одобрението на някое издателство, е остаряло. Колкото и да са добронамерени служителите му, колкото и да се увеличи финансирането (което поне в България не става), не могат да се издадат всички заслужаващи вниманието на читателя книги.
Именно технологиите са онова, което дава възможност на авторите да покажат и да споделят произведенията си. Защото ако някой обича писането, нищо и никой не трябва да го спира и ограничава. Електронните книги са бъдещето, в това няма спор. Но има лица, които ги приемат като заплаха за собствения си бизнес. Защото всеки, който е имал дори бегъл досег с книгоиздаването в България, знае, че ситуацията е такава – издателствата нямат пари за издаване на нови книги, но когато дойде ред да прибират печалбата си обират 50%, нищо, че не са дали и стотинка. Разбира се, тук не обвинявам никого, а и не искам да слагам под общ знаменател всички издателства.
Но онези, които визирам, толкова много се притесняват, че електронните книги ще им спънат „бизнеса“, че обясняват наляво и надясно как това самопубликуване било нередно, защото кьораво и сакато се биело в гърдите, че е писател и издава всякакви боклуци. Най-вероятно сте прави, господа. Но това ще го прецените не вие, а читателите. Така стигаме и до номер 2…
2. Пазарната икономика определя кое е „качествено“.
Издателската индустрия никога не може да бъде обективна, защото предметът на дейността й е изкуството. То няма как да се оцени безпристрастно, някои биха го харесали, други не. Затова един издател и един редактор не могат да заявят дали от нещо става или не става литературно произведение. Никой не може да предвиди какво ще се хареса или не на публиката. Затова електронните книги идват на помощ – може да се публикува неограничен брой автори, за което не е нужно почти никакво финансиране. Дали нещо ще бъде харесано или не от българския читател, се разбира на практика. Така оценяващите са хиляди, а не двама служители на издателство. Тогава и самият автор няма извинение – ако не е четен, не може да прехвърли вината на другиго. Всичко зависи от него и само от него.
3. По-евтино е.
Работим усилено, понякога на две места, за да издържаме семейството си. Заплатата е ниска, цените все скачат, инфлацията изяжда стойността на парите. И как един нормален, средностатистически българин да отдели средства за литература, когато едва свързва двата края. Печатните издания са скъпи, което е обяснимо – себестойността им се определя от цената на хартията, печалбата на печатницата, заплатите на редактори, коректори, дизайнери и т.н. Като сложим надценката, която слагат и книжарниците, четенето се превръща в лукс. Цените на електронните книги, обаче, са значително по-ниски, поради малкото разходи за създаване и разпространение. Така електронните книги дават възможност на повече хора да четат. И ако трябва да направим една равносметка:
ПО-НИСКИ ЦЕНИ = ПО-ДОСТЪПНИ КНИГИ = ПОВЕЧЕ ЧЕТЯЩИ ХОРА В БЪЛГАРИЯ.
4. По-екологично е.
Веднага ми хрумва модерната напоследък сентенция „Ако дърветата разпръскваха уай-фай, щяхме да засаждаме толкова много, че щяхме да спасим планетата. Но те произвеждат само кислорода, който дишаме.“
Доста иронично, нали?
Но засаждането не е чак толкова добро решение. Най-доброто е да спрем да ги отсичаме. Трудно е, обаче, на отделния човек да направи нещо по въпроса. Всеки ден ставаме свидетели как градовете се покриват все повече с бетон, как цели гори изчезват в камините ни, а туризмът превръща китните планински поляни в спа хотели. Трудно се обръщат подобни мрачни тенденции, но ако искате да предприемете нещо още днес – купете си електронна книга. Ще спасите едно дърво, ще зарадвате някой автор. J
И една извадка, за да звучат думите ми малко по-убедително и аргументирано.
„Производството на 9 000 листа хартия води до унищожаването на едно дърво!
За отпечатването на неделното издание на The New York Times се използва хартия, добита от 75 000 дървета!
Всяка година само в САЩ се отпечатват 2 млрд. книги, 359 млн. списания и 24 млрд. вестника!
А имате ли представа колко енергия се използва за преработването на дървесината в хартия?
А колко вода е необходима за производството на хартия? Около 324 литра вода се използват за производство на 1 кг хартия!
И колко горива, респективно парникови газове се използват/отделят за транспортирането на хартията до печатниците и последващото разпространение на готовата продукция до крайния потребител?“ (източник myebook.bg)
5. За електронната книга няма граници.
По-горе говорех за глобализацията. Вече не сме обвързани с конкретно място, дадена страна. Хората пътуват, преселват се, но на печатните издания им е трудно да пътуват толкова далеч и толкова интензивно. За електронните книги обаче ограничения няма – сънародниците ни в чужбина могат да четат българска литература само с няколко кликвания на мишката. Вече не е нужно някое чуждестранно издателство да попадне на вашата книга (това „попадане“, между другото, става изключително трудно като се има предвид колко книги се издават в света годишно), да хареса произведението ви и да преговаря за превод и издаване. Книгата може да бъде публикувана на всички езици, във всички страни, стига да има кой да я преведе, разбира се.
