Давам ви единадесет съвета, които ще ви помогнат при писането на завършек за вашата история. Имайте предвид, че те не са неразривно свързани. Можете да използвате само някои от тях, други да пренебрегнете. Ако някои от тях не ви харесват или не сте съгласен/а с моето мнение, няма проблем – моята цел не е да ви кажа как да пишете или да вкарам произведенията ви в някаква матрица. Идеята ми е да ви помогна, за да станете по-добри и да се усъвършенствате.
1. Недей да прибързваш.
Като писател съм наясно, че авторът иска да приключи книгата си и да достигне до удовлетворяващия момент, когато има готово, изпипано произведение. Само че, в крайна сметка, не трябва да бързаме, що се отнася до написването на края на романа. Краят е важен и за да ви накарам да го усетите, ще ви дам едно упражнение. Поставете се на мястото на читателя – прекарали сте 300, 400 или 500 страници с автора на последната книга, която си купихте. Часове наред сте били съпричастни с героите, следили сте развитието на действието със затаен дъх. И колкото и да е добър романът, повярвайте ми, няма нищо по-разочароващо от претупан финал. Читателят ще се почувства ограбен, а ние не искаме това.
2. Не си помагайте с „ключ”, добавен в последния момент.
Хубаво е да „реализирате” развръзката чрез елемент, който съществува още в самото начало на романа. Поставили сте вашия главен герой в дадена проблемна ситуация, за която трябва да намерите решение – търсете го в онова, което вече е част от историята.
3. Вашият герой трябва да е герой.
Имам предвид, че не е добра идея да включвате нов „магически” персонаж в края на историята, който да спаси героя ви. Той трябва да се спаси сам.
4. Повтаряне на фон или символика.
Ако в началото на романа сте започнали с описание, например на мястото, където се развива действието, или обстановката, или на даден персонаж, можете да завършите с описание на същия обект, но проследявайки промяната, която е настъпила в резултат на сюжетното действие.
5. Героят не е нужно да печели.
Щастливият край не е задължителен, въпреки че аз съм му почитателка и го използвам в книгите си. Но дори и да решите да напишете апокалиптичен завършек, това не значи че няма да се получи добре. Някои герои не успяват, но трикът, за да има добър завършек, е все пак да има някаква цел, която е постигнал или нещо, което е научил от изминатия път. Така ще оправдаете времето, което читателят е отделил на произведението ви.
6. Отворен финал.
Малко мистерия в завършека е отлично, но внимавайте да не прекалите и да предизвикате объркване. Границата е много тънка. Аз лично харесвам романи, които ме оставят да се чудя, но съвсем друго е, когато епилогът те хвърля в дебрите на пълно неведение и те кара да се питаш „Какво, по дяволите, е имал предвид авторът?”. Това трябва да се стремите да избягвате!
7. Жанрът дава обещание.
Хубаво е да експериментирате, защото колкото по-уникални и оригинални сте, толкова повече читатели можете да спечелите. Единственото ограничение е вашето въображение. Все пак, имайте предвид, че пишейки в определен жанр, това предполага определен стил на завършека, който внушава определено усещане. Например при филмите, когато гледаш комедия, очакваш да се смееш или ако гледаш ужаси, очакваш филмът да бъде стряскащ.
8. Нито твърде кратък, нито твърде дълъг. /Размерът има значение!/
Епилогът не трябва да е кратък, например една страница, защото именно в края читателят има най-много глад за още. Ако пък е много дълъг, например десет страници, се получава размиване на нещата и може би пренасищане от страна на читателя (хубаво е да го оставим леко гладен, колкото да няма търпение да прочете следващия ни роман). Мислете за завършека на историята като за бис при концерт – вие сте си изпълнили блестящо работата, феновете ви преливат от емоции, но те искат да им дадете още малко от себе си, защото ви харесват, защото онова, което правите ги забавлява.
9. Няма следваща книга.
Не харесвам книги, които никога не свършват. Ако става въпрос за част от трилогия, тогава завършете конкретната история. И все пак дори трилогиите и поредиците също имат край. Съгласете се, че няма нищо по-отегчително от десети сезон на сериал, направен само заради успеха на предишните девет и желанието на продуцентите за повече печалби. Важно е да имате правилна преценка кога да "теглите чертата".
10. Дайте надежда.
Както вече казах, няма нищо лошо в това героят да загуби и финалът да насълзи очите ни, но все пак опитайте да дадете надежда на читателите си. Не отнемайте напълно възможността за по-оптимистично бъдеще.
11. Напишете първо финала.
Никой не пише по поръчка, така че няма правила, които да спазвате за всяка следваща творба. Аз лично винаги имам някакъв план за сюжета, който да не ми позволява да се изгубя из собствените си мисли, но и ми дава възможност да добавям и измислям нови неща. Някои автори правят следното – написват финала преди да започнат. Така, когато тръгнат на пътешествието, наречено писане, знаят къде трябва да стигнат.
Това са нещата, които съм научила през годините и които реших да споделя. Надявам се да съм била полезна на онези от вас, които творите, независимо дали това е само хоби или искате да го превърнете в професия. Важното е да не се отказвате и да не спирате да експериментирате.
