Какво научих от Стивън Кинг за писането?

Напоследък чувам от все повече хора, че искат да се занимават професионално с писане. Подтиква ги любовта към книгите, умението да се изразяват добре, богатото въображение и може би идилистичната представа за писателската кариера – свободата да пишеш където и когато си поискаш, известността, натрупването на богатство и т.н.

Суровата истина, обаче, е, че не от всеки от тях би станал добър писател. А дори и да имат талант, малцина успяват да се доберат до класациите на световните бестселъри.

Четейки книгата „За писането“ от Стивън Кинг, си припомних още веднъж нещо, което съм знаела винаги – за да успееш, талантът не е достатъчен. Нужни са много усилия и доза късмет.

Какво все пак научих от тази книга?

4-те правила на писателя:

1. Чети много, пиши много.

Това е първото и най-важното условие, за да станете писател. Няма как да пропуснете, избегнете или заобиколите тези две неща. Ако четенето не ви доставя удоволствие, то най-вероятно и писането няма да ви достави такова. Затова четете романи, които наистина ви харесват, и не се насилвайте да четете друго, само защото е нашумяло или добре оценено от критиците. Четейки, вие неизбежно научавате по нещо – дали какво да правите или какво не. Ако попаднете на книга, която според вас не струва, чудесно, вече ще знаете какъв не трябва да бъде романът ви. Ако пък попаднете на произведение-шедьовър ще получите урок по стилистика, повествование, ще разберете как се разгръща интригата, как се постига достоверност и се изграждат живи образи. Понякога да попаднеш на добра творба действа и малко стряскащо за начинаещите писатели. Аз лично многократно съм си казвала „Никога няма да съм толкова добра!“, но в крайна сметка само времето ще покаже колко добър можете да станете. Да пишеш много е задължително (може и по малко, но да е всеки ден), защото така тренираш перото си, усъвършенстваш стила си и чрез практиката надскачаш себе си.

2. Остави музата да почива и си съдери задника от работа.

Ето и цитат от книгата по въпроса: „Има един муз, но той няма да долети като пеперуда в кабинета ви и да посипе с вълшебен творчески прашец пишещата машина или комютъра ви. Той идва от света на сенките. Трябва да се спуснете дълбоко под земята и там да му обзаведете апартамента, в който да живее. Или с други думи, трябва да свършите цялата черна работа, докато музът ви се излежава, пуши пури, съзерцава трофеите си по боулинг и се преструва, че не съществувате. Намирате, че е несправедливо? Аз мисля, че е справедливо. Той може и да не е особено красив, този муз, може да не е и много разговорлив, но именно той притежава вдъхновението. Намирам за правилно, че ние вършим цялата работа, че се трепем по цели нощи, защото у типа с пурата и малките крила е магическата торбичка. А вътре има неща, които могат да променят живота ви.“ Не чакайте този муз, не чакайте вдъхновението, а седнете и свършете черната работа. За това се изисква самомотивация и самодисциплина, а как се постигат тези две неща, говорих във видеото, което можете да видите тук.

3. Превърни писането в рутина.

Когато пишете по-дълга творба, каквато е романът, се изисква сериозно постоянство и то би могло да се постигне единствено, ако писането се превърне в рутина за вас. Големите неща (в случая романът) се сбъдват, разделяйки ги на по-малки и по-лесно осъществими неща, малки стъпчици, които да следваме. Така самата аз, докато пишех ръкописа на дебютния си роман „Съвест“, осъзнах този факт по трудния начин. Тогава си наложих да пиша всеки ден по десет страници, независимо какво ми се случваше през деня. Ако някой път пропуснех или напишех по-малко, това означаваше, че през някой от предстоящите дни ще трябва да наваксам. Разбира се, далеч съм от мисълта да твърдя, че спазих всичко това на сто процента, но правейки тези малки стъпчици, написах остатъка от „Съвест“ за двойно по-малко време. И най-важното – в крайна сметка го написах. Защото чакайки вдъхновението или муза от горната точка, пишейки от време на време, има голяма вероятност в крайна сметка никога да не стигнеш до края.

4. Пиши каквото обичаш да четеш.

Наистина има жанрове, които са по-нашумели в момента или пък други, които се ползват с по-голямо уважение сред литературните среди. Много начинаещи писатели си мислят, че ако изберат подобен тип жанр, ще бъдат високо оценени от критиците или пък бързо ще наберат популярност заради големия брой читатели на дадения жанр. Истината е, че ще получите славата и големите доходи единствено, ако сте добър автор и създавате завладяващи публиката творби. Това няма как да стане, ако пишете жанр, който не обичате да четете, или по тема, която не ви е интересна. Моят съвет е да слушате сърцето си и да се доверите на инстинктите си. Използвам това правило дори за по-дребни неща, когато съм на кръстопът в сюжетната линия и се чудя кой вариант е по-добре да избера. Винаги продължавам действието по начина, по който за мен като читател, би било по-увлекателно и никога не се съобразявам с тенденциите на пазара. Повярвайте ми историята сама ще ви нашепне какво е „правилно“.