Реквием за безусловната любов

В месеца на любовта едва ли ви изненадвам с темата на статията. Не се залъгвайте, обаче, че щом ще си говорим за любов, слагаме розовите очила. Тази статия не е за романтичните приказки, в които сме свикнали да вярваме, тя е тъжна песен за онова, което любовта би трябвало да бъде, но не е – безусловност.

Повечето от нас имат една обща мечта – да обичат и да бъдат обичани. Това е така, откакто се помним и сме подхранвали тази мечта като се започне с игрите ни на кукли, детските на Дисни, мине се през сапунените сериали и се стигне до романтичните филми от типа на „Хубава жена“. През последните години в играта влязоха и социалните мрежи – някой от вас пропуснал ли е да си качи селфи с новото гадже?

Всичко това е израз на нашия копнеж, но едновременно е и пропаганда, с която се сблъскваме от самото ни раждане и това продължава през целия ни живот.

Всички сме чували репликата „любовта ще спаси света“. Аз питам коя любов? И от какво по-точно ще спасява света? Може би от самата себе си?

Знаете ли какво знам за хората, които ме обичат или поне така твърдят – постоянно ми поставят условия, за да ме обичат. Сигурна съм, че ако седнете и обективно си дадете равносметка, ще забележите, че това е валидно и за вас. Започнете с родителите, които в замяна на любовта и одобрението си, са искали от вас добро поведение, отлични оценки, завършване на университет и т.н.

В отношенията ни с другия пол след първите няколко розови и безоблачни месеца се започват уговорките: ако ме обичаш, тогава:

- ще ми го казваш често;
- ще ми правиш подаръци;
- ще готвиш и чистиш;
- ще закараш колата ми на ремонт;
- ще ме целуваш винаги преди работа;
- ще гледаме по телевизията това, което аз искам;
- ще ми родиш дете;

Списъкът може да продължи до безкрайност. Не ви ли идва да изкрещите: „Ехо, аз съм ти любим/любима, а не роб!“

На мен ми е писнало да ми казват какво трябва, какво НЕ трябва, кое е най-добро за мен.

Най-лошото е друго…Най-лошото е, че в определен момент осъзнах, че аз самата обичам с условия, самата аз изисквам, самата аз имам очаквания и когато те не бъдат изпълнени, се чувствам предадена.

Оказва се, че цял живот търсим любовта навън, искаме да ни бъде дадена и когато това не става, според нашите разбирания за това какво е любов, се сърдим.

А всъщност любовта е:

- партньорство;
- да оставиш другия да бъде себе си, без маски;
- да го подкрепяш, дори когато не го разбираш;
- да му даваш пространство;
- да не изискваш;
- да се освободиш от очакванията си – никой не ти е длъжен;
- да се чувствате свързани, без да сте постоянно заедно;
- да даваш, без да очакваш нещо в замяна;
- да поемеш отговорност за собствения си живот и щастие.

В този момент съм сигурна, че някои от вас са готови да ме заковат, като кажат, че в една връзка трябва да има правила, с които двамата партньори да се съобразяват, че тази безусловна любов, за която говоря, е утопия.

Може би сте прави и наистина е утопия - не случайно заглавието на тази статия е реквием.
Все пак си задайте въпроса:
Любовта договор ли е? Или е просто чувство?

×
Product added to cart

Нямате артикули в количката.