През последните години социалните мрежи се превърнаха в част от ежедневието на повечето от нас. В началото ги използвахме просто, за да поддържаме контакт с познатите и приятелите ни, да следим какво се случва с тях, въпреки че сме пръснати по цял свят и рядко се чуваме.
Отдавна, обаче, социалните мрежи спряха да бъдат това и се превърнаха в един паралелно-виртуален свят, пулсиращ със свой собствен ритъм, наситен с емоции, обикновено чужди.
Какво виждате, когато влезете там и започнете да скролвате?
- снимки от красиви, далечни места, които провокират желанието ви да пътувате и да избягате от скучния делничен ден;
- „случайни“ снимки на красиво подредената маса за вечеря и чашите с вино;
- дами, които са се приготвили за излизане, и не могат да пропуснат да се снимат с направената прическа, красивия грим и новите дрешки;
- ваши приятели или пък хора, които изобщо не познавате, постигащи успехи, известност, сбъдващи своите мечти. А вие се питате как го правят?
Така постепенно, ден след ден, в ума ви се прокрадва една ГОЛЯМА ЛЪЖА и тя е, че другите имат интересен живот, ходят на красиви места, изглеждат перфектно, притежават хубави вещи и се реализират, докато вие сякаш тъпчете на едно място.
ИСТИНАТА, обаче, е друга - никой не е по-щастлив и обичан от теб!
Преди да сте решили, че това е поредната статия, която осъжда социалните мрежи и ви заявява да изтриете профила си, за да живеете в хармония със себе си, ще кажа – аз също ги използвам и не смятам да спирам. Благодарение на фейсбук страницата си и инстаграм акаунта успях да достигна до хиляди български читатели и моите книги се озоваха в домовете на част от тях.
Пишейки тази статия, искам да ви кажа нещо друго. Хората обичаме да споделяме с останалите хубавите неща, които ни се случват, и в това да се похвалим няма нищо лошо, дори и по този начин да задоволяваме стремежа си към одобрение.
Плашещо е, когато по този начин храним егото си.
Още по-плашещо е, когато се самосъжаляваме, вярвайки, че животът на другите е само онова, което виждаме в социалните мрежи. Зад големите радости и успехи, на които ставаме свидетели там, всъщност има много болка и борба, които не са ни били показани. Преди всяка снимка на новородено и то, и майката са изпитвали болка, несигурност, дори страх. Всяка снимка на влюбена двойка е история за двама души, които са се борили в името на любовта си и са успели да изградят щастлива връзка, въпреки своите несъвършенства и различия.
Самата аз съм публикувала многократно снимки от мои представяния, снимки с книгите ми и отзиви на читатели. Отстрани всичко ви е изглеждало чудесно, сякаш успехите следват един след друг и стават все по-големи.
Истината е, че за да издам двете си книги, са ми коствали страшно много усилия, борила съм се, докато открия начин за това, докато намеря финансови средства и хората, които да ми помогнат. Имала съм много провали по пътя, сълзи и моменти на отчаяние. Тези неща не съм ви ги показвала в социалните мрежи, но съм ги преживяла, те са били част от пътя.
До ден днешен продължавам да срещам трудности и всяка нова цел, която си поставя, идва с усилия и проблеми за разрешаване. Животът е такъв, случва се по този начин.
Затова следващия път, когато видите, скролвайки, поредния символ на щастието, не изпадайте в крайни емоции - от сляпо възхищение и мотивация до тъга и самосъжаление. Никой не е по-щастлив и обичан от вас!