Даян Шаер: Красотата е в метаморфозите, които се случват във всеки читател

Даян Шаер

Даян Шаер е писателка от българо-сирийски произход. Автор е на романите "Има ли места в Рая?", "На моята майка Сирия" и "Да откраднеш сърцето на дявола". Ето какво ни сподели тя:

Разкажи ни каква е Даян Шаер с едно изречение?

Човек, който обича да вдъхновява с любов, добрина и мечти.

Смяташ ли, че българинът чете? Защо?

Определено, макар често да чувам обратното. В моя живот съм се заобиколила с будни, четящи хора, освен това ежедневният ми контакт с читатели показва интереса към книгите и най-вече, когато вляза в книжарница… Почти винаги са пълни, което пълни и моето сърце.

А какъв читател е Даян?

Понякога разпиляна, губеща се между няколко автора, други пъти – много стриктна, отдаваща се само на едно заглавие. Но винаги с книга в ръка.

В края на 2018 и началото на 2019 ти участва в 5-месечното предизвикателство „България чете“. Каква беше причината да се включиш?

Любовта към книгите.

Интервю с Даян Шаер
Според теб какви бяха резултатите от кампанията? Какво успяхте да постигнете за тези 5 месеца?

Достигнахме до повече читатели, които бяха ангажирани с кампанията. Получи се чудесна общност, в която много хора се свързаха, обединени от общата си страст – литературата.

Би ли се включила в следващи формати на „България чете“?

Разбира се.

Ти си автор на прекрасни творби. Какви са основните нюанси, които искаш читателят да улови?

Нюансите са в сълзите, които потичат в тежък момент, когато думите зачегъртат по сърцето ни. Нюансите са в любовта, която трепва към някой герой от страниците. Нюансите са в изводите, които остават в нас след като затворим книгата. Нюансите са в онова, което изберем да задържим или в онова, което се е променило вътре в нас…
Красотата е в метаморфозите, които се случват във всеки читател. Въпреки че понякога четат една и съща книга, преживяванията на всеки един от тях, винаги са различни и неповторими.

Ако можеш да се върнеш назад, когато тъкмо си стартирала с писането, какъв съвет би си дала?

Да не се отказвам, колкото и да е трудно. (А то беше – като всяко начало.) И че всяко нещо, всяка мечта, която е захранвана от най-необходимото: въздух (време), вода (любов) и упоритост (търпение), ще се роди (сбъдне).

Какво според теб е състоянието на съвременната българска литература? Възможно ли е скоро да се радваме на роден роман със световна слава?

Много бих се радвала. Съвременната българска литература се развива доста през последните години.

Какво е да си писател в България? Има ли съдействие от държавата, издателствата и какво трябва да се подобри според теб?

Трудно е да си творец в България, но не невъзможно. За съжаление процентът, който се взема от авторите, за да може книгите да са по книжарниците или например режисьорите, които създават филми и желаят да бъдат излъчени в кината, е ужасно голям. Ако има начин да се работи в тази посока и процентът да не е толкова ограбващ към творчеството, независимо дали е в сферата на книгоиздаването, рисуването, правенето на филми, би било много добре и със сигурност би оказала положителен ефект върху изкуството в днешно време.

Бърз куиз: коя е книгата, която никога не ти омръзва да препрочиташ.

Не обичам да препрочитам книги. Смятам, че има твърде много книжни светове, които бих искала да открия и прочета, затова не обичам да повтарям вече преживени истории, но наскоро си позволих да наруша това правило за „Балада за Георги Хених“ на Виктор Пасков, която прочетох на глас, докато пътувахме извън България. Много исках да споделя тази невероятна история с другите и направих изключение, което определено си заслужаваше. Четенето по време на дълъг път, особено когато е споделено, променя изцяло изживяването. Препоръчвам.

Published by

Йоана Вълчева е български писател, автор на романтични трилъри. Нейни романи са "Съвест" (2016г.), "Пегол" (2017г.) и "Пратеник на Полумесеца" (2020г.).