Даян Шаер е писателка от българо-сирийски произход. Автор е на романите "Има ли места в Рая?", "На моята майка Сирия" и "Да откраднеш сърцето на дявола". Ето какво ни сподели тя:
Човек, който обича да вдъхновява с любов, добрина и мечти.
Определено, макар често да чувам обратното. В моя живот съм се заобиколила с будни, четящи хора, освен това ежедневният ми контакт с читатели показва интереса към книгите и най-вече, когато вляза в книжарница… Почти винаги са пълни, което пълни и моето сърце.
Понякога разпиляна, губеща се между няколко автора, други пъти – много стриктна, отдаваща се само на едно заглавие. Но винаги с книга в ръка.
Любовта към книгите.
Достигнахме до повече читатели, които бяха ангажирани с кампанията. Получи се чудесна общност, в която много хора се свързаха, обединени от общата си страст – литературата.
Разбира се.
Нюансите са в сълзите, които потичат в тежък момент, когато думите зачегъртат по сърцето ни. Нюансите са в любовта, която трепва към някой герой от страниците. Нюансите са в изводите, които остават в нас след като затворим книгата. Нюансите са в онова, което изберем да задържим или в онова, което се е променило вътре в нас…
Красотата е в метаморфозите, които се случват във всеки читател. Въпреки че понякога четат една и съща книга, преживяванията на всеки един от тях, винаги са различни и неповторими.
Да не се отказвам, колкото и да е трудно. (А то беше – като всяко начало.) И че всяко нещо, всяка мечта, която е захранвана от най-необходимото: въздух (време), вода (любов) и упоритост (търпение), ще се роди (сбъдне).
Много бих се радвала. Съвременната българска литература се развива доста през последните години.
Трудно е да си творец в България, но не невъзможно. За съжаление процентът, който се взема от авторите, за да може книгите да са по книжарниците или например режисьорите, които създават филми и желаят да бъдат излъчени в кината, е ужасно голям. Ако има начин да се работи в тази посока и процентът да не е толкова ограбващ към творчеството, независимо дали е в сферата на книгоиздаването, рисуването, правенето на филми, би било много добре и със сигурност би оказала положителен ефект върху изкуството в днешно време.
Не обичам да препрочитам книги. Смятам, че има твърде много книжни светове, които бих искала да открия и прочета, затова не обичам да повтарям вече преживени истории, но наскоро си позволих да наруша това правило за „Балада за Георги Хених“ на Виктор Пасков, която прочетох на глас, докато пътувахме извън България. Много исках да споделя тази невероятна история с другите и направих изключение, което определено си заслужаваше. Четенето по време на дълъг път, особено когато е споделено, променя изцяло изживяването. Препоръчвам.