Мартин Колев: Всяка вечер, в която избираме четивото пред екрана, е една малка победа.

Мартин Колев е роден през 1989 г. в Бургас и изпитва недоверие към хора, способни да се опишат в едно изречение.

Не виждам полза от подобни генерализации. Със сигурност българинът ‒ а също и „младият човек“, „съвременният човек“ и т.н. ‒ не чете толкова, колкото би могъл. Денонощието продължава да си е 24 часа, а нещата за правене се множат. Всяка вечер, в която избираме четивото пред екрана, е една малка победа.

Хаотичен.

Идеята ми хареса. Една такава инициатива също е малка победа.

Като че ли най-ползотворната част бяха дискусиите на книги в социалните мрежи. Такива диалози ‒ на цивилизован език, между добронамерени хора със сродни интереси ‒ действат доста обнадеждаващо.

Може би.

Благодаря. Основните нюанси се менят от книга на книга, но в никакъв случай не се стремя да ги „вменя“ на читателя. Всеки прочит преобразява книгата и често основните нюанси за четящия се оказват доста различни от очакваните ‒ то в това е и част от очарованието.

Не бих си дал съвет. Развитието на творчески глас минава през задължителни етапи и не търпи лесни формули. А и младежкото ми „аз“ не би приело съвет от никого, дори от самия себе си.

Обещаващо. Съвременната ни литература е сцена за развитие на разнородни процеси ‒ не всичките положителни, разбира се. Не знам за световна слава, но доста наши автори привличат интерес зад граница: Георги Господинов, Илия Троянов, Капка Касабова, Здравка Евтимова, Димитър Динев и пр.

Скоро четох, че само един представител на знаменития кръг „Мисъл“ се е издържал с писане ‒ не Яворов, не Славейков, а Петко Тодоров, който всъщност произхожда от заможно семейство. Като че ли обстоятелствата на писателското поприще не са се променили особено с времето. Много неща ми се ще да се подобрят, но това не променя обективната комплексност на ситуацията.

„Хензел и Гретел“