Изкуството да изградиш сюжет

1. За огъня е нужна искра.

Всичко винаги започва с идея. Но нека си признаем, че има един милион хрумвания, които умът ни може да роди, а едва ли всички те заслужават да ги развием в цял роман. И все пак огънят, т.е. книгата, няма как да се разгори без искра, без да сме си отговорили на първия и най-важен въпрос: „За какво да пиша?“.

Когато аз се озова в този начален етап и нямам никаква представа каква ще е темата на следващата ми творба, просто се превръщам в наблюдател. Отварям очите и ушите си и чакам, защото знам, че животът е най-голямото вдъхновение. Рано или късно нещо, привлича вниманието ми. Дали това е правилната идея разбирам, когато сърцето ми трепне въодушевено.

Само ако на писателя му е интересно, ако той гори в тази идея, ще може да предаде емоцията и на читателя си. Имало е моменти, когато дадена идея ми се е струвала плашеща и трудна за написване, чудила съм се дали да не се спра на друга, по-лесна и по-безопасна. Но въпреки това съм се доверявала на интуицията си и съм избирала онази, която ми носи тръпка. Повярвайте ми душата винаги разпознава правилната история.

2. По следите на достоверността.

Винаги съм вярвала, че писателите не трябва да се ограничават само с теми, по които са запознати. Все пак колкото и да е добра идеята ни, трябва да направим своето проучване, така че романът ни да звучи по-реално и достоверно. Нещо като кратък интензивен курс. Информация можем да черпим от други книги, статии или от интернет. В някои случаи проучването е по-задълбочено, в други – не толкова, но то е задължителна част от изграждането на сюжета и развитието на творбата.

3. От хаос към ред.

Знаем темата на романа си, изчели сме какво ли не по нея. В главата ни са се появили десетки проблясъци за сцени, диалози, действия, но всичко е хаотично като пръснати и разбъркани парчета от пъзел. Звучи ви познато, нали?

Тъй като съм организиран човек, творческият хаос ме побърква. Отне доста време и нерви, докато открия метод за справяне с него. Разбира се, сигурно има и други, но този работи за мен и затова ви споделям него.

Използвам обикновен лист А4, който разделям по дължина с линия. В единия ѝ край отбелязвам началото на сюжета, а в другата – края. Всички идеи, които ми идват преди, по време и след написването на романа, записвам на този лист. Когато в ума ми се зароди нова сцена, аз се питам къде би трябвало по тази времева линия да се намира тя. Така малко по малко листът се запълва, както и сюжетното действие.

Разбира се, спазвам две важни правила:
★ Не чакам да имам напълно изграден сюжет и тогава да започна да пиша. Достатъчно ми е да имам идеи за първите 2-3 глави, защото понякога нови неща изскачат в самия процес.
★ Във всеки един момент мога да променя последователността на сцените от този лист, ако сметна, че така ще бъде по-добре.

4. Изкуството на изненадата.

Няма нищо по-скучно от предвидим сюжет. Ето защо не трябва да забравяте да поставяте клопки за читателите си, да ги изненадвате, да скривате от тях информация. Представете си, че те са детективите, а вие престъпникът. Не трябва да им позволявате да ви хванат. Лично аз се стремя в един роман да има минимум три сюжетни обрата. За създаването им рядко може да се разчита на музата – обикновено ги измислям с целенасочено мислене по въпроса. Въпреки това много световноизвестни автори споделят, че най-добрите обрати са им хрумнали случайно.

5. Пиши между редовете.

Казват, че смисълът на един роман се крие между неговите редове. Всяка творба освен герои, сцени, действия, освен развлечение, съдържа в себе си и послание. За да може то да бъде предадено на читателите, писателят трябва:
★ да знае какво точно иска да каже;
★ да е съобразил сюжета с това, което иска да каже;
Трябва да обърнете внимание на тази последна стъпка, защото тя е не по-малко важна от останалите. В крайна сметка колкото и добър да е един сюжет, той ще остане кух без послание, вплетено в него.

Published by

Йоана Вълчева е съвременен български писател, автор на романтични трилъри. Дебютният й роман "Съвест" излиза през 2016г. Година по-късно, на 2 април 2017г., Йоана издава втория си роман "Пегол".

Comments · 1

Вашият коментар