Николай Пеев е автор на романите "Денят на инвикта" (2016) и "Интервюто" (2018), участник е в първото издание на "България чете" като гостуващ писател. Ето какво ни сподели:
Юрист и реалист през деня,
мечтател и писател вечерта.
Наблюдава се следното интересно явление: тези, които четат, четат наистина много книги и редовно. Хубав навик, който са изградили сами за себе си през годините. От друга страна има наистина много хора, които казват, че нямат време да четат. Истината е, че „апетитът идва с яденето“... точно както и четенето – с книгите.
Страстен. Разбира се, тъй като човек гласува с най-ценната си валута към една книга – времето си – внимателно избирам четивото, с което да го прекарам.
Вярвам, че по този начин посланието да популяризираме българските автори и да предадем посланията им ще достигне до повече читатели и ще провокира техния интерес.

Вярвам, че е изпълнила целта си. Ако говорим за литература – да напредна с работата по третата ми книга, която се оказа и най-амбициозният проект, по който съм работил до момента.
С най-голямо удоволствие, ако получа покана.
На първо място, радвам се и благодаря, че ги възприемаш като такива.
На следващо... книгите ми „Денят на инвикта“ и „Интервюто“ носят много различен заряд и послания.
С „Денят на инвикта“ разглеждам един идеалистичен свят и едно по-светло бъдеще, което е станало възможно, защото хората са били задружни и са получавали прогресивна насока за своето развитие.
В „Интервюто“ адресирам съвременни и по-належащи въпроси като екология, икономика, силата на корпорациите, развитието на обществото, престъпността... тонът на книгата е много по-мрачен и е в силен контраст с първата.
Третата ми книга ще се фокусира върху отношенията между група хора и възможността им за работата в екип, поставени в екстремни условия на оцеляване.
Старая се винаги да адресирам актуални въпроси и проблеми от заобикалящия ни свят, без значение от жанра, в който пиша.


До 2013-2014 г. българските автори не бяха фаворитизирани от издателствата така, както сега. Беше точно моментът, когато завърших книгата си „Денят на инвикта“, имах корици, илюстрации, всичко. Издателствата обаче отказваха да я издадат. Беше обезсърчаващо и оставих реализирането на тази мечта за „някой друг, по-светъл ден“. Направих пауза за около година, преди нещата да потръгнат отново и „Денят на инвикта“ най-после да види бял свят /което се случи в края на 2016г./.
Съветът, който бих си дал, е да не „губя“ онази „писателска година“ и да не спирам да пиша.
Чета много и в последно време попадам на доста добри произведения на български автори. Стилът на някои от тях не отстъпва по нищо на колегите ни по перо от чужбина.
Ако това се случи, вероятно ще съм на първия ред и ще чакам търпеливо автограф от автора на книгата.
На първо време е добре да дефинираме, какво изобщо е да бъдеш писател.
Ако от време на време пишеш за удоволствие – никак не е трудно.
Ако човек иска да напише нещо, за да го сподели с близки и приятели – също е лесно, бързо и достъпно.
Ако обаче искаме да пишем професионално, да работим с редактори, коректори, художници, тестови читатели, издателства, критици, разпространители, книжарници, доставчици и за капак да превъзмогнем егото си, за да се редактираме и целта ни е да създадем един наистина качествен продукт... да, това е трудно. А относно съдействието – няма как човек да получи съдействие от когото и да било, преди да е готов да се заеме сериозно с гореизложеното. После става една идея по-лесно.
Тази, която притежава оригинални идеи и при която авторът е слушал редактора си.