Спасимир Тренчев е автор на романите "Апартаментът" (2000), "Плажен масаж" (2014), "Тих мрак" (2017), "Заветът на Орфей" (2019). Участник е в първото издание на "България чете" като гостуващ писател. Ето какво ни сподели:
Разказвач на невидимото, който се опитва да улови пъзела на света.
Относително е, но не копирам Айнщайн. Познавам много четящи и много нечетящи. И все пак, няма да си кривим душата, четенето е процес, който бележи спад в световен мащаб. Но все ми се струва, че кривата ще се промени.
Разнообразен, понякога не особено постоянен. Има моменти, когато чета по няколко книги наведнъж. През последните години чета предимно нехудожествена литература, която разширява светогледа ми и обогатява сюжетите за някои от текстовете, които пиша.
Хареса ми идеята. С участието ми реших, че мога да допринеса поне мъничко към капанията за четене и да обърна внимание на моите приятели и познати да посегнат към някоя и друга книга.
Честно казано не успях да забележа нещо грандиозно, може би защото хората си падат предимно по скандални неща. Но забелязвах приятели, които споделяха какво са прочели. Дали е заради кампанията, не знам, но е хубаво да се провеждат такива начинания. Аз лично тогава бях зает с писането на романа “Заветът на Орфей“ и в същото време четях информация, свързана с темата 🙂 .
Разбира се.
Четенето носи удоволствие, но и помага да изградиш по-силна връзка с въображението. Ще ми се читателят не просто да си представя образите, но и да надгражда света от прочетеното, да се опитва да намери отговорите в тези творби, защото всяка ценна творба задава въпроси. А най-вече ми се иска да си представи живота на персонажите след като затвори последната страница.
И да го дам, невъзможно е да не се влияеш от авторите, които четеш, от начина ти на изграждане на светове и всичко останало в тях. Трудно е, защото човек обикновено е свикнал да дава съвети на останалите 😀 . Но сещам се за едно нещо – пиши и не мисли за граматика или за изказа на героите си, а се потапяй с всичките си сетива в написаното. Така твоят свят ще стане истински. Влез в света, който създаваш и го остави да те променя, после изглаждай текста. Или с една дума – първо пиши, после редактирай.
Напълно възможно. Но не знам кой ще бъде първият – твоят или моят 😀 .
Изключително трудно, неблагодарна работа. Макар и с известни разлики, мисля, че напоследък в цял свят е така. Заплащането. То е толкова ниско, че ти нямаш възможност да се вглъбиш достатъчно в твоя свят. Мисленето за битови неща изяжда по-голяма част от съзнанието ти, докато на повечето места по света хората са малко по-свободни в това отношение. Тук авторите нямат възможност да се вглъбят достатъчно в текстовете си и затова някак не успяваме да блеснем на международната сцена.
Интересното е, че нямам книги , които да препрочитам, но от време на време отварям различни книги, защото се сещам, че там е било написано нещо, което искам да усетя отново.
