Рим се е ширнал под мен и знам, че в книгата ми той ще е неповторим и различен. Защото на страниците ще го опиша така, както само моите очи са го видели, а сетивата ми – усетили. Каня ви да се присъедините към мен в едно пътешествие из Рим и местата, описани в романа ми „Пратеник на Полумесеца“.
1. Гара Термини – мястото, откъдето започва всичко.
„Саиф вървеше по перона. С едната си ръка дърпаше малък куфар на колелца, който всъщност бе празен и му служеше единствено за заблуда, а с другата придържаше мобилния си телефон към ухото. Беше нахлузил шапка с козирка ниско на челото си. Предварително се бяха разбрали, че не трябва да се отличават от останалите пътници, както и че не трябва да позволяват камерите на гарата да заснемат лицата им.
– Изобщо не го виждам.
– Аз също – отвърна гласът в слушалката. – Може би вече е на влака.
Из тълпата от хора Саиф съзря високата фигура на Али, който също като него носеше спортна шапка, говореше по телефона и търсеше с поглед Хюсеин. Изглеждаше досущ като европеец, никой никога не би предположил, че е роден и израснал в Ирак.
– Трябва да го намерим възможно най-бързо – заяви Али. – Всяка секунда ни приближава до…
Замълча. Искаше да каже „взривa“, но осъзна, че не трябва да го изрича на глас сред толкова много хора. Срещна очите на Саиф над множеството – той се беше досетил какво има предвид, и сега очакваше наставленията му.
– Качвам се на влака и започвам да търся там. Ти огледай още пет минути, да не би да сме го изпуснали от поглед, но след това веднага идваш при мен. Не искам да останеш на гарата.
– Разбрано. – Саиф понечи да затвори, но имаше нещо, което не му излизаше от ума. – Вагоните са много, ще се наложи да проверим всички.
– Наясно съм, но трябва да го намерим.
– Може би ще сме единствените, които ще обикалят целия влак, освен ако не се натъкнем на Хюсеин още в началото. Така ще привлечем вниманието на твърде много пътници.
Последва мълчание.
– Знам.
Тази единствена дума казваше всичко. Разкриваше колко много е готов да рискува, за да спаси момчето.
След това връзката прекъсна, а Али решително се качи в първия вагон и се зае методично да оглежда заетите места за познато лице.“ – из романа „Пратеник на Полумесеца“.
2. Площад "Навона".
„Паркира от задната страна на църквата „Сан Агнес“, след което продължи пеша. Пресече известния площад „Навона“ и зави по „Виа дей Лоренеси“. Следваше тесните улички, възползвайки се от прикритието им. Движеше се бързо, уверено и целеустремено.
Точно подмина един безистен на „Виа дей Коронари“, когато бе дръпнат назад в тъмнината на помещението от нечии силни ръце. Опита да се освободи от хватката, но безуспешно.“ – из романа „Пратеник на Полумесеца“.
3. Голямата Джамия на Рим – най-голямата джамия в Европа.
„След петъчната молитва множеството от хора си бе тръгнало и в тихия простор на джамията останаха само десетина души. Всички бяха боси и насядали в плътна редица върху мекия персийски килим, вперили погледи в изправения пред тях и гневен Рашид.
– Не мога да повярвам, че се е измъкнал!
Гласът му проехтя в пространството и се издигна нагоре към позлатените кръгли лампиони. Колоните се извисяваха около тях като вездесъщи стражи, докато накрая докосваха тавана, разперени под формата на длан. Приличаха на протегнати ръце на поклонници, които се опитват да достигнат Аллах.
Никой не смееше да прекъсне Рашид, а напрежението се подсилваше от студените отблясъци на мозайката, подредена в красиви геометрични форми по стените. Прост оптичен ефект, който караше светлината в джамията да трепти, да изглежда жива и сюрреалистична.“ – из романа „Пратеник на Полумесеца“.
4. Площад "Сан Пиетро"
„За разлика от предходните слънчеви дни, днес бе мрачно, а надвисналите ниски облаци всеки момент можеха да изпуснат първите си капки дъжд. Сивотата на небето сякаш се отразяваше в лъскавите павета, подсилвайки усещането за простор.
Базиликата „Свети Петър“ се извисяваше величествена, събрала в себе си цялата пищност на архитектурата. Египетският обелиск стоеше гордо изправен със своите над двадесет и пет метра височина в самия център на площада, а от двете му страни симетрично бяха разположени фонтани. Внушителна колонада, украсена със сто и четиридесет статуи, обграждаше всичко като в прегръдка.
На това място човек наистина можеше да се почувства малък и дори стотиците туристи не нарушаваха чувството за мащаб и съвършенство. Във всеки детайл беше скрита свещена геометрия. Онзи език, на който Бог е сътворил Вселената.“ – из романа „Пратеник на Полумесеца“.
